_____________________________________________________________________________________________

Стефка Берова става певица, едва навършила 6 години. Двете й по-големи сестри разбират, че в хор "Бодра смяна" търсят нови гласове и малко след това проф. Бончо Бончев я прави солистка, като по-къно иска Стефка да бъде оперна певица, но тя не знае нотите.

Това продължава, докато Стефка решава, че ще става актриса. И малко след това става част от Младежкия театър. Актьори като Луна Давидова, Виолета Минкова, Борис Арабов и Щилян Кунев я учат не само на изкуството си, но и на поведение.

По това време в Народния театър играят Призраци на Ибсен. Голямата актриса Мила Павлова вече е болна от рак и режисьорът Генчо Димитров търси дубльорка. Професорът й Кръстю Мирски му предлага да пробва със Стефка. Така тя влиза в Народния театър.

Стефка играе Регина в Призраци във втори, трети и четвърти курс. Тя разбира, че няма малки и големи роли, а само малки и големи актьори.

След като се дипломира, я разпределят във Велико Търново. Докато се вихри в "Иванко" и "Пътник без багаж", става суперпечена бриджорка и след като й свърши заплатата на млад специалист, изкарва допълнително на карти.

Точно в Молиер я зърва Йордан Марчинков и веднага загубва ума си по нея. "Абе виждам аз, че на три поредни представления на първия ред сядат три много хубави момчета. След четвъртото при мен идва едно от тях и ми поднася цветя. "Аз съм Данчо Марчинков, играхте страхотно", казва и си тръгва".

Връща се отново в „Народния Театър” и по-точно - в "Под игото". Защото тя е четецът в четиричасовия спектакъл на своя професор.

Получава предложения за снимки в Москва, но не я пускат, тъй като "Кремълският часовник", в който главен герой е Ленин, започва с гръмко смеещата се нейна продавачка на риба. Следват роли в Звънете ми на тел. и Легенда за Гоце, а после идва и Мария Стюарт. С Маргарита Дупаринова са невероятен тандем - Стефка е Мария, а съпругата на великия Апостол Карамитев е Елисавета, неин смъртен враг.

Заради баща й, който е бил писар и втори пристав в карловската полиция за кратко време през 30-те години, Стефка Берова е обявена за "фашистки елемент, промъкнал се в "Народния театър". След като я освобождават, тя 10 дни е в шок, но разумът й казва, че трябва да продължи да живее.
През следващите 22 години актрисата няма да влезе в театър. Затова пък се снима в Хитър Петър, Бъди щастлива, Ани, Любовта на трите портокала, Зарево над Драва, Преброяване на дивите зайци, Време разделно.

"Моят професор, моят втори баща - Кръстю Мирски, ме откри, разбра и прибра под крилото си. Не мога да разбера, защо когато дойде демокрацията, той, най-големият демократ, един от колосите и създателите на българския театър, съвършеният ерудит беше абсолютно забравен."